cvqt (Цеца Тодорова)
20 414
22 нояб. 2011 г., 21:06

Гласът на сърцето 

  Поэзия » Другая
868 0 5

Все по-трудно редя стиховете...
Гласът на сърцето ми е празен..
Душата - уморена е отдавна!
Не търся и не моля аз за щастие!
Предпочитам в мрака да остана!
Изтривам и зачерквам всичко!
Затова недей наднича!?
Не ще откриеш нищо.
Там е пусто, празно, безнадеждно...

Пристан търсил си
във  трудните си дни,
жаден за ласки и утеха.

А душата ми превърна я във пепел,
неспособна да копнее и обича.





© Цеца Тодорова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ей, човек открива любовта, когато най малко очаква.
    Усмихни се и гледай напред!
  • Недей така, де! Хубаво момиче - пък плаче... Я, се усмихни! Виж се сега! Нали си по-хубава?
  • БЛАГОДАРЯ ВИ! ДАНО Я ОТКРИЯ ТАЯ НОВА ЛЮБОВ!
  • Това не е пътят, Цвети!
    Една нова любов ти трябва...
  • Все по-лесно стихове ще пиша!
    И в гласът на сърцето ще се вслушвам!
    Душата ми не е уморена
    и ще търся и моля за щастие!
    Зная ! В светлината ще остана!
    Ще изтрия моите съмнения!
    И тогава ще надникнеш в мене!...и т.н

    Смени гледната точка!Очаквам по-светъл стих! Поздрави!
Предложения
: ??:??