22.11.2011 г., 21:06 ч.
Гласът на сърцето
Все по-трудно редя стиховете...
Гласът на сърцето ми е празен..
Душата - уморена е отдавна!
Не търся и не моля аз за щастие!
Предпочитам в мрака да остана!
Изтривам и зачерквам всичко!
Затова недей наднича!?
Не ще откриеш нищо.
Там е пусто, празно, безнадеждно...
Пристан търсил си
във трудните си дни,
жаден за ласки и утеха.
А душата ми превърна я във пепел,
неспособна да копнее и обича.
© Цеца Тодорова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Недей така, де! Хубаво момиче - пък плаче... Я, се усмихни! Виж се сега! Нали си по-хубава?
-
БЛАГОДАРЯ ВИ! ДАНО Я ОТКРИЯ ТАЯ НОВА ЛЮБОВ!
-
Това не е пътят, Цвети!
Една нова любов ти трябва...
-
Все по-лесно стихове ще пиша!
И в гласът на сърцето ще се вслушвам!
Душата ми не е уморена
и ще търся и моля за щастие!
Зная ! В светлината ще остана!
Ще изтрия моите съмнения!
И тогава ще надникнеш в мене!...и т.н
Смени гледната точка!Очаквам по-светъл стих! Поздрави!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Усмихни се и гледай напред!