May 16, 2015, 11:34 PM

Хумор 

  Poetry » Humour
957 0 0

Щом погледна аз на двора,

и отсреща баба Дора

всеки ден със мен се кара,

да и дам една цигара.

 

Казах и не пуша,

как не ме замери с някоя круша

отдалече ми крещи ела

и заплашваме с метла.

 

Колко смешна е Дора,

да ме изклюкари на мойте хора

с мен е било умора,

тук свърши спора.

 

 

© Роксана Николова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??