Щом погледна аз на двора,
и отсреща баба Дора
всеки ден със мен се кара,
да и дам една цигара.
Казах и не пуша,
как не ме замери с някоя круша
отдалече ми крещи ела
и заплашваме с метла.
Колко смешна е Дора,
да ме изклюкари на мойте хора
с мен е било умора,
тук свърши спора.
© Роксана Николова All rights reserved.