16.05.2015 г., 23:34 ч.

Хумор 

  Поезия » Хумористична
956 0 0

Щом погледна аз на двора,

и отсреща баба Дора

всеки ден със мен се кара,

да и дам една цигара.

 

Казах и не пуша,

как не ме замери с някоя круша

отдалече ми крещи ела

и заплашваме с метла.

 

Колко смешна е Дора,

да ме изклюкари на мойте хора

с мен е било умора,

тук свърши спора.

 

 

© Роксана Николова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??