16 мая 2015 г., 23:34

Хумор 

  Поэзия » Юмористическая
958 0 0

Щом погледна аз на двора,

и отсреща баба Дора

всеки ден със мен се кара,

да и дам една цигара.

 

Казах и не пуша,

как не ме замери с някоя круша

отдалече ми крещи ела

и заплашваме с метла.

 

Колко смешна е Дора,

да ме изклюкари на мойте хора

с мен е било умора,

тук свърши спора.

 

 

© Роксана Николова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??