16 may 2015, 23:34

Хумор 

  Poesía » De humor
955 0 0

Щом погледна аз на двора,

и отсреща баба Дора

всеки ден със мен се кара,

да и дам една цигара.

 

Казах и не пуша,

как не ме замери с някоя круша

отдалече ми крещи ела

и заплашваме с метла.

 

Колко смешна е Дора,

да ме изклюкари на мойте хора

с мен е било умора,

тук свърши спора.

 

 

© Роксана Николова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??