May 21, 2010, 1:33 PM

И до болка ни се иска... 

  Poetry » Love
1121 0 39


Усмихната очи притварям,

глава склонила съм на твойто рамо.

И сякаш с теб сме в сън наяве -

в магичен свят от приказна реалност.


Дочувам тихата въздишка,

ръката ми във твоята трепери.

И как до болка ни се иска

да спрем безумно бягащото време...



© Вилдан Сефер All rights reserved.

Author has locked rating.
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??