21.05.2010 г., 13:33 ч.
И до болка ни се иска...
1173
0
39
Усмихната очи притварям,
глава склонила съм на твойто рамо.
И сякаш с теб сме в сън наяве -
в магичен свят от приказна реалност.
Дочувам тихата въздишка,
ръката ми във твоята трепери.
И как до болка ни се иска
да спрем безумно бягащото време...
глава склонила съм на твойто рамо.
И сякаш с теб сме в сън наяве -
в магичен свят от приказна реалност.
Дочувам тихата въздишка,
ръката ми във твоята трепери.
И как до болка ни се иска
да спрем безумно бягащото време...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Вилдан Сефер Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
