21 мая 2010 г., 13:33

И до болка ни се иска... 

  Поэзия » Любовная
1117 0 39


Усмихната очи притварям,

глава склонила съм на твойто рамо.

И сякаш с теб сме в сън наяве -

в магичен свят от приказна реалност.


Дочувам тихата въздишка,

ръката ми във твоята трепери.

И как до болка ни се иска

да спрем безумно бягащото време...



© Вилдан Сефер Все права защищены

Автор запретил голосование.
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??