Палавници мои сладки, | ||
с озарени от мечти лица. | ||
Гледам рошавите ви главици | ||
и разкъсвам се при мисълта, | ||
че може да угаснат милите очички | ||
и секнат детските усмивки. | ||
Че на въпросите "Защо?" - | ||
ще отговарям със сълзи. | ||
Дечица мои, страшно ме боли. | ||
02.06.1994г. |
© Мариана Вълкова All rights reserved.