kotel (Мариана Вълкова)
222 3619
12 мар. 2010 г., 23:13

И след толкова години...пак боли 

  Поэзия
667 0 15
Палавници мои сладки,  
с озарени от мечти лица.  
Гледам рошавите ви главици
и разкъсвам се при мисълта,
че може да угаснат милите очички
и секнат детските усмивки.
Че на въпросите "Защо?" -  
ще отговарям със сълзи.  
Дечица мои, страшно ме боли.
     
02.06.1994г.  

© Мариана Вълкова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много хубав стих, Мариянче, всички понякога се страхуваме така!
  • докосваш!
  • Марияна, как ти хрумна? Не мисли за това, бъди оптимист, вярвай във добротои всичко ще бъде наред!
  • Човек е силен, Мариана!
    А времето ни помага да преодолеем трудностите в този толкова сложен живот!
    Поздрави!
  • !!!
  • Поздрав!
  • Всички наистина си носим вините! Поздрави, мила!
  • Силно въздейства!
  • Много мъка лъха от стиха ти. И мен ме заболя ... от съпричастност. Кураж!!
  • Ако е заради баланса, не си струва...
    Няма по-голям ужас от този.
    Красив стих!
  • " че може да угаснат милите очички " преживяла съм го но се преборих и сега съм щастлива, никога не губи вярата и надеждата във светлия ден !
  • Моментно настроение!Не можем да избягаме от действителността!Благодаря!
  • Привет - винаги има баланс. Никога не може да бъде толкова лошо - защото ще натежи и ще изплува доброто
  • Носим си вините,Любо!Хубавото е,че се надяваме да не ни повтарят!Прекрасна да е нощта ти!
  • Децата чувстват и сигурно са те разбрали.връщаш се назад в времено сигурно нещо ти тежи.....ТОПЛИНКА МАРИАНЧЕ!!!
Предложения
: ??:??