kotel (Мариана Вълкова)
222 3619
12 мар. 2010 г., 23:13

И след толкова години...пак боли 

  Поэзия
5.0 / 7
705 0 15
Палавници мои сладки,
с озарени от мечти лица.
Гледам рошавите ви главици
и разкъсвам се при мисълта,
че може да угаснат милите очички
и секнат детските усмивки.
Че на въпросите "Защо?" -
ще отговарям със сълзи.
Дечица мои, страшно ме боли.
02.06.1994г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариана Вълкова Все права защищены

Предложения
  • kleopatrasv (Светлана Тодорова) Екзотична морска фруктиера
    Екзотична морска фруктиера
  • sensors (Рот Кив) 21 век
    Уже двадцать первый век, где разумный человек, я искал его везде, но не встретились нигде. Вошёл в б...
  • Adriano-Riano (Adriano Riano) Портрет
    Неподалеку от лесной опушки, И сбоку невеликой деревушки. Смотря на чащу, глухой лес, В коим полным-...
  • MrKoko (Константин Макавеев) Падение и Спасение
    В строках я переплету жизнь Пацан пошёл, путь в темноте В нем поселилась харизма спотыкаюсь в время ...

Ещё произведения »