12.03.2010 г., 23:13 ч.
И след толкова години...пак боли
Палавници мои сладки,
с озарени от мечти лица.
Гледам рошавите ви главици
и разкъсвам се при мисълта,
че може да угаснат милите очички
и секнат детските усмивки.
Че на въпросите "Защо?" -
ще отговарям със сълзи.
Дечица мои, страшно ме боли.
02.06.1994г.
с озарени от мечти лица.
Гледам рошавите ви главици
и разкъсвам се при мисълта,
че може да угаснат милите очички
и секнат детските усмивки.
Че на въпросите "Защо?" -
ще отговарям със сълзи.
Дечица мои, страшно ме боли.
02.06.1994г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Мариана Вълкова Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
