И след толкова години...пак боли

12 mar 2010, 23:13

Poesía

701 0 15

Палавници мои сладки,
с озарени от мечти лица.
Гледам рошавите ви главици
и разкъсвам се при мисълта,
че може да угаснат милите очички
и секнат детските усмивки.
Че на въпросите "Защо?" -
ще отговарям със сълзи.
Дечица мои, страшно ме боли.
02.06.1994г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

И след толкова години...пак боли

Искате да прочетете повече?

Propuestas