nadejda03 (Румяна Димитрова)
22 0
Sep 4, 2013, 8:35 PM

Измислици 

  Poetry » Love
491 0 0
На дъб вековен в клоните
наесен слънцето се спъна,
изсипа злато, с милионите
искри душата ми разпъна!
Сред блясъка стоя, немея,
целуната от слънчеви листа…
да се разплача чак не смея...
и цяла златна съм от красота!!
Р.Д.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румяна Димитрова All rights reserved.

Random works
: ??:??