Sep 4, 2013, 8:35 PM

Измислици 

  Poetry » Love
478 0 0

На дъб вековен в клоните

наесен слънцето се спъна,

изсипа злато, с милионите

искри душата ми разпъна!

Сред блясъка стоя, немея,

целуната от слънчеви листа…

да се разплача чак не смея...

и цяла златна съм от красота!!

Р.Д.

© Румяна Димитрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??