nadejda03 (Румяна Димитрова)
22 0
4 sept 2013, 20:35

Измислици 

  Poesía » De amor
479 0 0

На дъб вековен в клоните

наесен слънцето се спъна,

изсипа злато, с милионите

искри душата ми разпъна!

Сред блясъка стоя, немея,

целуната от слънчеви листа…

да се разплача чак не смея...

и цяла златна съм от красота!!

Р.Д.

© Румяна Димитрова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??