4 сент. 2013 г., 20:35

Измислици 

  Поэзия » Любовная
477 0 0

На дъб вековен в клоните

наесен слънцето се спъна,

изсипа злато, с милионите

искри душата ми разпъна!

Сред блясъка стоя, немея,

целуната от слънчеви листа…

да се разплача чак не смея...

и цяла златна съм от красота!!

Р.Д.

© Румяна Димитрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??