4.09.2013 г., 20:35 ч.

Измислици 

  Поезия » Любовна
476 0 0

На дъб вековен в клоните

наесен слънцето се спъна,

изсипа злато, с милионите

искри душата ми разпъна!

Сред блясъка стоя, немея,

целуната от слънчеви листа…

да се разплача чак не смея...

и цяла златна съм от красота!!

Р.Д.

© Румяна Димитрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??