Като Вечерница

Dec 28, 2004, 7:56 PM

Poetry

1121 0 0

Не ни остава никакво къде:
скритото поле ни мами.
Обръщам се към теб -
посърнал стрък трева,
а ти си вече книжно слънце
в сивото отгоре.
Ключът е тук и там,
навсякъде,
ненужен.
Защото съм препълнен с широта
и виждам в теб зелено само.
Ти, влюбена в красивите петна по пода, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Като Вечерница

Want to read more?

Random works