28.12.2004 г., 19:56 ч.
Като Вечерница
1122
0
0
Не ни остава никакво къде:
скритото поле ни мами.
Обръщам се към теб -
посърнал стрък трева,
а ти си вече книжно слънце
в сивото отгоре.
Ключът е тук и там,
навсякъде,
ненужен.
Защото съм препълнен с широта
и виждам в теб зелено само.
Ти, влюбена в красивите петна по пода, ...
скритото поле ни мами.
Обръщам се към теб -
посърнал стрък трева,
а ти си вече книжно слънце
в сивото отгоре.
Ключът е тук и там,
навсякъде,
ненужен.
Защото съм препълнен с широта
и виждам в теб зелено само.
Ти, влюбена в красивите петна по пода, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Константин Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
