Като Вечерница

28 дек. 2004 г., 19:56

Поэзия

1118 0 0

Не ни остава никакво къде:
скритото поле ни мами.
Обръщам се към теб -
посърнал стрък трева,
а ти си вече книжно слънце
в сивото отгоре.
Ключът е тук и там,
навсякъде,
ненужен.
Защото съм препълнен с широта
и виждам в теб зелено само.
Ти, влюбена в красивите петна по пода, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Като Вечерница

Искате да прочетете повече?

Предложения