May 8, 2011, 1:07 AM

Когато 

  Poetry » Love
1213 0 4
Когато заповядваш на ръцете две
да не ровят из сандъка стар и прашен,
разбиват се светкавици във сивото небе.
Не е ли този парадокс тъй страшен?!
Когато атакуват те гърмежите върховни,
не могат дланите слуха ти да приспят.
Не ще пропъдят шепотите тъй съдбовни,
тези истини красиви не ще те пощадят.
Когато спъваш се във локви от съмнения,
а с тъмнината сякаш свързани сте двама,
тогава в тебе капки черно съжаление
напомнят ти за твоята самоизмама. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лилиан All rights reserved.

Random works
: ??:??