nadia.nanito (Надежда Тошкова)
487 286
Nov 7, 2018, 8:41 AM

Концентрично 

  Poetry » Other
506 0 2
Дъждът с мъгливите си мисли
размива хоризонта в локва,
където отхвърляните истини
се губят в концентричните окръжности
на камъчето неудобно от обувката.
Лицето ти е мокро.
Дъждът е само твоя вик,
защото съм се случила.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Тошкова All rights reserved.

Random works
: ??:??