nadia.nanito (Надежда Тошкова)
487 288
7.11.2018 г., 8:41 ч.

Концентрично 

  Поезия » Друга
426 0 2

Дъждът с мъгливите си мисли
размива хоризонта в локва,
където отхвърляните истини
се губят в концентричните окръжности
на камъчето неудобно от обувката.

 

Лицето ти е мокро.
Дъждът е само твоя вик,
защото съм се случила.

 

 

© Надежда Тошкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??