nadia.nanito (Надежда Тошкова)
487 288
7 nov 2018, 8:41

Концентрично 

  Poesía » Otra
425 0 2

Дъждът с мъгливите си мисли
размива хоризонта в локва,
където отхвърляните истини
се губят в концентричните окръжности
на камъчето неудобно от обувката.

 

Лицето ти е мокро.
Дъждът е само твоя вик,
защото съм се случила.

 

 

© Надежда Тошкова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??