7 нояб. 2018 г., 08:41

Концентрично 

  Поэзия » Другая
487 0 2
Дъждът с мъгливите си мисли
размива хоризонта в локва,
където отхвърляните истини
се губят в концентричните окръжности
на камъчето неудобно от обувката.
Лицето ти е мокро.
Дъждът е само твоя вик,
защото съм се случила.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Тошкова Все права защищены

Предложения
: ??:??