КОПНЕЖ
Кон, седло и вятър във косите,
чучулига да ме вика от небето,
да ухае на сено и пролет,
за това копнее ми сърцето.
Вечерта да хвърли свойта мрежа,
за да улови душата на щуреца.
Песента ми волно да се лее
като химн във храма наТвореца.
Кон, седло и вятър във косите,
чучулига да ме вика от небето,
да ухае на сено и пролет, ...