25.06.2013 г., 22:09 ч.

Копнеж 

  Поезия
617 0 0
КОПНЕЖ
Кон, седло и вятър във косите,
чучулига да ме вика от небето,
да ухае на сено и пролет,
за това копнее ми сърцето.
Вечерта да хвърли свойта мрежа,
за да улови душата на щуреца.
Песента ми волно да се лее
като химн във храма наТвореца.
Кон, седло и вятър във косите,
чучулига да ме вика от небето,
да ухае на сено и пролет, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ренета Панкова Всички права запазени

Предложения
: ??:??