КОПНЕЖ

          Кон, седло и вятър във косите,

           чучулига да ме вика от небето,

да ухае на сено и пролет,

    за това копнее ми сърцето.

                Вечерта да хвърли свойта мрежа,

             за да улови душата на щуреца.

     Песента ми волно да се лее

               като химн във храма наТвореца.

            Кон, седло и вятър във косите, 

             чучулига да ме вика от небето,

  да ухае на сено и пролет,

     за това копнее ми сърцето.