Sep 2, 2012, 4:19 PM

Късно 

  Poetry » Love
416 0 0

 

Сърцето ти – самотно – отлетя

 при две красиви, грейнали очи.

Отиде чак накрая на света,

а моето остави да тъжи.

 

На две разсече го с един замах,

с усмивка, като палаво дете.

Какво сега да правя с него аз?

Кърви, не знае как да разбере

 

защо тъй късно Пролет тука спря –

когато  капят златните листа.

И много късно Слънце го огря –

когато  бавно идва Есента 

 

Вили Димитрова

© Вили Димитрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??