Сърцето ти – самотно – отлетя
при две красиви, грейнали очи.
Отиде чак накрая на света,
а моето остави да тъжи.
На две разсече го с един замах,
с усмивка, като палаво дете.
Какво сега да правя с него аз?
Кърви, не знае как да разбере
защо тъй късно Пролет тука спря –
когато капят златните листа.
И много късно Слънце го огря –
когато бавно идва Есента ...