Късно

2.09.2012 г., 16:19 ч.

Поезия » Любовна

415 0 0

Сърцето ти – самотно – отлетя

при две красиви, грейнали очи.

Отиде чак накрая на света,

а моето остави да тъжи.

На две разсече го с един замах,

с усмивка, като палаво дете.

Какво сега да правя с него аз?

Кърви, не знае как да разбере

защо тъй късно Пролет тука спря –

когато капят златните листа.

И много късно Слънце го огря –

когато бавно идва Есента

Вили Димитрова

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.