2 сент. 2012 г., 16:19

Късно 

  Поэзия » Любовная
438 0 0
Сърцето ти – самотно – отлетя
при две красиви, грейнали очи.
Отиде чак накрая на света,
а моето остави да тъжи.
На две разсече го с един замах,
с усмивка, като палаво дете.
Какво сега да правя с него аз?
Кърви, не знае как да разбере
защо тъй късно Пролет тука спря –
когато капят златните листа.
И много късно Слънце го огря –
когато бавно идва Есента ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Димитрова Все права защищены

Предложения
: ??:??