Oct 10, 2013, 6:04 PM

Лава 

  Poetry » Other
486 0 7


Лава

                                                                                                                                   Вдъхновено от Анабел

Душата ми раздира мрака бясно,

като тежък тътен земетръсен.

Отчайващо крещи безгласно,

проклина днес живота мръсен!

 

Сърцето ми кърви без кърви,

като жалък просяк анемичен.

Усукано с нездрави върви,

прескача в такта неритмичен!

 

Ръцете ми се чупят посинели,

като клони сухи под краката.

Нечувано сега са вкаменени,

окови тежки носят до отката!

 

Устата ми отваря се безмълвно,

като дупка в огледало криво,

стъпват в нея и боли ме кръвно,

но остава тя усмихната горчиво!

© Манипулирам All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??