Лава
Вдъхновено от Анабел
Душата ми раздира мрака бясно,
като тежък тътен земетръсен.
Отчайващо крещи безгласно,
проклина днес живота мръсен!
Сърцето ми кърви без кърви,
като жалък просяк анемичен.
Усукано с нездрави върви,
прескача в такта неритмичен!
Ръцете ми се чупят посинели,
като клони сухи под краката.
Нечувано сега са вкаменени,
окови тежки носят до отката!
Устата ми отваря се безмълвно,
като дупка в огледало криво,
стъпват в нея и боли ме кръвно,
но остава тя усмихната горчиво!
© Манипулирам Todos los derechos reservados