10.10.2013 г., 18:04 ч.

Лава 

  Поезия » Друга
488 0 7


Лава

                                                                                                                                   Вдъхновено от Анабел

Душата ми раздира мрака бясно,

като тежък тътен земетръсен.

Отчайващо крещи безгласно,

проклина днес живота мръсен!

 

Сърцето ми кърви без кърви,

като жалък просяк анемичен.

Усукано с нездрави върви,

прескача в такта неритмичен!

 

Ръцете ми се чупят посинели,

като клони сухи под краката.

Нечувано сега са вкаменени,

окови тежки носят до отката!

 

Устата ми отваря се безмълвно,

като дупка в огледало криво,

стъпват в нея и боли ме кръвно,

но остава тя усмихната горчиво!

© Манипулирам Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??