10 окт. 2013 г., 18:04

Лава 

  Поэзия » Другая
487 0 7


Лава

                                                                                                                                   Вдъхновено от Анабел

Душата ми раздира мрака бясно,

като тежък тътен земетръсен.

Отчайващо крещи безгласно,

проклина днес живота мръсен!

 

Сърцето ми кърви без кърви,

като жалък просяк анемичен.

Усукано с нездрави върви,

прескача в такта неритмичен!

 

Ръцете ми се чупят посинели,

като клони сухи под краката.

Нечувано сега са вкаменени,

окови тежки носят до отката!

 

Устата ми отваря се безмълвно,

като дупка в огледало криво,

стъпват в нея и боли ме кръвно,

но остава тя усмихната горчиво!

© Манипулирам Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??