Nov 16, 2012, 3:06 PM

Лятна душа 

  Poetry
538 0 2
Отмина лятото... и есента настъпва...
Листата бавно, бавно пожълтяват...
Ала в душата – лято пак напъпва...
Там – защитено, то не се предава...
С лъчите си отново слънце гали
душата ми и мислите ми скрити...
Какво оттуй, че есента запали
със щрих златист полетата, горите...?
Отмина лятото, но в мен остана трайно
със слънцето и багрите си свежи,
със нощи теменужени, омайни...
и със смеха на влюбени младежи... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Ванчев All rights reserved.

Random works
: ??:??