16 nov 2012, 15:06

Лятна душа 

  Poesía
540 0 2
Отмина лятото... и есента настъпва...
Листата бавно, бавно пожълтяват...
Ала в душата – лято пак напъпва...
Там – защитено, то не се предава...
С лъчите си отново слънце гали
душата ми и мислите ми скрити...
Какво оттуй, че есента запали
със щрих златист полетата, горите...?
Отмина лятото, но в мен остана трайно
със слънцето и багрите си свежи,
със нощи теменужени, омайни...
и със смеха на влюбени младежи... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Ванчев Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??