Лятна душа

16.11.2012 г., 15:06 ч.

Поезия

485 0 2

Отмина лятото... и есента настъпва...
Листата бавно, бавно пожълтяват...
Ала в душата – лято пак напъпва...
Там – защитено, то не се предава...

С лъчите си отново слънце гали
душата ми и мислите ми скрити...
Какво оттуй, че есента запали
със щрих златист полетата, горите...?

Отмина лятото, но в мен остана трайно

със слънцето и багрите си свежи,
със нощи теменужени, омайни...
и със смеха на влюбени младежи...

Отмина лятото - един сезон – какво пък?
Но в мене то остава да живее...
Дори и зимата в душата да потропа,
да ù отвори кой ли ще посмее...?

08.11.2012

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.