Отмина лятото... и есента настъпва...
Листата бавно, бавно пожълтяват...
Ала в душата – лято пак напъпва...
Там – защитено, то не се предава...
С лъчите си отново слънце гали
душата ми и мислите ми скрити...
Какво оттуй, че есента запали
със щрих златист полетата, горите...?
Отмина лятото, но в мен остана трайно
със слънцето и багрите си свежи,
със нощи теменужени, омайни...
и със смеха на влюбени младежи... ...