Lirael (Кристина Илиева)
27 15
Aug 1, 2010, 1:05 PM

Магия 

  Poetry » Love
667 0 2

В полето, в утринния хлад
аз никога не ще забравя
как години няколко назад
ти своята същност ми показа.

Стоейки пред мен като човек,
неочаквано криле разпери,
каза ми: "Аз чакам вече век
човешки мъж да ме намери."

Разказа ми как си се скитала
в търсене на ненамеримото,
но всеки, когото си питала,
показвал ти единствено зримото.

В очакване толкова време,
изгубила вяра почти,
накрая се срещнахме с тебе.
"Най-после!" - прошепна ми ти.

© Кристина Илиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??