1 ago 2010, 13:05

Магия 

  Poesía » De amor
763 0 2
В полето, в утринния хлад
аз никога не ще забравя
как години няколко назад
ти своята същност ми показа.
Стоейки пред мен като човек,
неочаквано криле разпери,
каза ми: "Аз чакам вече век
човешки мъж да ме намери."
Разказа ми как си се скитала
в търсене на ненамеримото,
но всеки, когото си питала,
показвал ти единствено зримото. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кристина Илиева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??