Lirael (Кристина Илиева)
27 15
1.08.2010 г., 13:05 ч.

Магия 

  Поезия » Любовна
680 0 2

В полето, в утринния хлад
аз никога не ще забравя
как години няколко назад
ти своята същност ми показа.

Стоейки пред мен като човек,
неочаквано криле разпери,
каза ми: "Аз чакам вече век
човешки мъж да ме намери."

Разказа ми как си се скитала
в търсене на ненамеримото,
но всеки, когото си питала,
показвал ти единствено зримото.

В очакване толкова време,
изгубила вяра почти,
накрая се срещнахме с тебе.
"Най-после!" - прошепна ми ти.

© Кристина Илиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??