Flame92 (Филип)
22 17
May 29, 2011, 11:38 AM

Май 

  Poetry » Other
648 0 1

 

 

Лунни лъчи като сребърни копия

пронизват тихата майска нощ.

Гората смълчана – далечна утопия –

на красотата самият вожд.

 

Заглъхват дълбините

на бурната, непокорна река,

наострят слух щурците

за нашепнатите тайни на наш’та земя.

 

Настъпва миг на забрава,

изчезват крясъци, вълни.

И ето – една самотна врана

заслушва се... и проронва сълзи.

© Филип All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??