Май

Flame92 (Филип)
22 17

29 may 2011, 11:38

Poesía » Otra

645 0 1

Лунни лъчи като сребърни копия

пронизват тихата майска нощ.

Гората смълчана – далечна утопия –

на красотата самият вожд.

Заглъхват дълбините

на бурната, непокорна река,

наострят слух щурците

за нашепнатите тайни на наш’та земя.

Настъпва миг на забрава,

изчезват крясъци, вълни.

И ето – една самотна врана

заслушва се... и проронва сълзи.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

rozza (Радка Миндова)

2011-05-29T16:30:06+03:00

Има настроение в стиха ти и вглъбеност, които ми харесаха