Flame92 (Филип)
22 17
29.05.2011 г., 11:38 ч.

Май 

  Поезия » Друга
647 0 1

 

 

Лунни лъчи като сребърни копия

пронизват тихата майска нощ.

Гората смълчана – далечна утопия –

на красотата самият вожд.

 

Заглъхват дълбините

на бурната, непокорна река,

наострят слух щурците

за нашепнатите тайни на наш’та земя.

 

Настъпва миг на забрава,

изчезват крясъци, вълни.

И ето – една самотна врана

заслушва се... и проронва сълзи.

© Филип Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??