Flame92 (Филип)
22 17
29 мая 2011 г., 11:38

Май 

  Поэзия » Другая
5.0 / 1
741 0 1
Лунни лъчи като сребърни копия
пронизват тихата майска нощ.
Гората смълчана – далечна утопия –
на красотата самият вожд.
Заглъхват дълбините
на бурната, непокорна река,
наострят слух щурците
за нашепнатите тайни на наш’та земя.
Настъпва миг на забрава,
изчезват крясъци, вълни.
И ето – една самотна врана
заслушва се... и проронва сълзи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Филип Все права защищены

Предложения
  • kalli (Даниела Паскова) "Мирише на звезди"
    "Мирише на звезди"
  • Азазел (Неличка) ***
    Бросить все и уехать... к тебе. Ты только, обязательно, жди! Мне бы спуститься к Неве, мне бы увидет...
  • stivi797 (Стефан Янев) Выбор 1991
    И снова здесь гибнут ребята - которым семнадцать лет. Смерть их страшна, непонятна. А объяснении это...
  • Adriano-Riano (Adriano Riano) Январское утро
    Январское утро, снежинки летят, Гуси в избушке в оконце глядят. Лёд реку в лесу зимнем нежно закрыл,...

Ещё произведения »