Nov 4, 2010, 10:24 PM

Mиг 3987 

  Poetry » Other
634 0 0

От верандата на моята самота

Ухае на зелени клони и роса

С наклонена глава и отвяни коси

Полу-гол,зареян във вечността

Отново загубвам тук и сега...

С природата бяхме едно

Което някой разкъса отдавна

И сега е твърде късно да плача

© Манифестофутуре All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??