4 нояб. 2010 г., 22:24

Mиг 3987 

  Поэзия » Другая
633 0 0

От верандата на моята самота

Ухае на зелени клони и роса

С наклонена глава и отвяни коси

Полу-гол,зареян във вечността

Отново загубвам тук и сега...

С природата бяхме едно

Което някой разкъса отдавна

И сега е твърде късно да плача

© Манифестофутуре Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??