Mиг 3987

4.11.2010 г., 22:24 ч.

Поезия » Друга

670 0 0

От верандата на моята самота
Ухае на зелени клони и роса
С наклонена глава и отвяни коси
Полу-гол,зареян във вечността
Отново загубвам тук и сега...
С природата бяхме едно
Което някой разкъса отдавна
И сега е твърде късно да плача

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Mиг 3987

Искате да прочетете повече?

Предложения