IDG (Манифестофутуре)
7 16
4.11.2010 г., 22:24 ч.

Mиг 3987 

  Поезия » Друга
635 0 0

От верандата на моята самота

Ухае на зелени клони и роса

С наклонена глава и отвяни коси

Полу-гол,зареян във вечността

Отново загубвам тук и сега...

С природата бяхме едно

Което някой разкъса отдавна

И сега е твърде късно да плача

© Манифестофутуре Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??