От верандата на моята самота
Ухае на зелени клони и роса
С наклонена глава и отвяни коси
Полу-гол,зареян във вечността
Отново загубвам тук и сега...
С природата бяхме едно
Което някой разкъса отдавна
И сега е твърде късно да плача
© Манифестофутуре Todos los derechos reservados