4 nov 2010, 22:24

Mиг 3987 

  Poesía » Otra
632 0 0

От верандата на моята самота

Ухае на зелени клони и роса

С наклонена глава и отвяни коси

Полу-гол,зареян във вечността

Отново загубвам тук и сега...

С природата бяхме едно

Което някой разкъса отдавна

И сега е твърде късно да плача

© Манифестофутуре Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??